e4i (Елена)
69 675
12.10.2017 г., 15:31 ч.

Из не вяра 

  Поезия » Друга
730 2 9

Виниш ме днес за липсата на вяра,
че няма вече сила в мен.
Нима забравя се тъй лесно изневяра,
която трън забива всеки ден?

 

Тук не за прошки става дума.
За болка е, че бил си споделен, 
че нашата любов си дал на друга, 
а не на нас... и не на мен...
Е.И.

© Елена Всички права запазени

12.10.2017

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Руми, благодаря ти!
  • Малко думи, които казват много! Тъжно, но е толкова истинско! Сърдечен поздрав, Елена!
  • Привет Пепи! Именно за това два чифта ръце, носят повече от един, особено, когато веднъж вече е чупено.
    Радвам се, че се отбихте момичета и взехте отношение!
    Благодаря ви!
  • Вярата е крехка. Ако се счупи, залепеното не винаги издържа натиска на времето. Привет, Ели!
  • Така си е Ани. Изневярата е липса на вяра в любовта с партньора. Това важи за всякакъв вид отношения. За да простиш изневяра, трябва вяра за равновесие, а щом са двама, значи е двустранен процес...Омотана работа
  • Не повярваш ли, не прощавш...
  • Чо, мило ми е, че се отби при мен!
  • Тежки редове, като внезапна градушка, дълбаеща дълбоки рани в съзнанието и сърцето. Запасите от компромиси явно са изчерпани.
    Ели...
  • Такъв урок не се забравя.
    Споменът остава да гори.
    да, веднъж е хубаво да се прощава,
    но от това не спира да боли.
    Благодаря ти!
Предложения
: ??:??