20 июн. 2006 г., 07:39

Из тъмните дебри на едно общество

827 0 1

 Из тъмните дебри на едно общество

Сама съм...
чувствам се сама...
и сама живея...
заобиколена от стотици хора...
но аз все още съм сама,
сама, потънала в сива самота...
изгаряща от черни мисли за света.
И не свършват... продължават  с векове...
и се чуват само гневни пристъпи и:
- „ще се мре”
Но защо да се задълбочавам?...
Всъщност аз не прекалявам,
даже доста ви спестявам,
действителността е още по-жестока,
просто трябва да сме оптимисти,
той ще дойде тока!
                                                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Ракова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ани , пишеш хубаво , макар и много тъжно
    Надявам се това което те подтиква да пишеш така да е богата образност , а не личен сблъсък с реалността и смърта .
    Навяваш ми тъга със своята младежка самота .
    Ако това за теб е важно , продължавай все така ,
    но не забравяй че усмивката също част е от света

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...