Из тъмните дебри на едно общество

20 июн. 2006 г., 07:39

Поэзия

651 0 1

Из тъмните дебри на едно общество

Сама съм...
чувствам се сама...
и сама живея...
заобиколена от стотици хора...
но аз все още съм сама,
сама, потънала в сива самота...
изгаряща от черни мисли за света.
И не свършват... продължават с векове...
и се чуват само гневни пристъпи и:
- „ще се мре”
Но защо да се задълбочавам?...
Всъщност аз не прекалявам,
даже доста ви спестявам,
действителността е още по-жестока,
просто трябва да сме оптимисти,
той ще дойде тока!

Свързани произведения

Етчи (Анета Саманлиева)

2006-06-21T21:00:28+03:00

Ани , пишеш хубаво , макар и много тъжно
Надявам се това което те подтиква да пишеш така да е богата образност , а не личен сблъсък с реалността и смърта .
Навяваш ми тъга със своята младежка самота .
Ако това за теб е важно , продължавай все така ,
но не забравяй че усмивката също част е от света

Из тъмните дебри на едно общество

Свързани произведения

Комментарии

Предложения