Jun 20, 2006, 7:39 AM
Из тъмните дебри на едно общество
Из тъмните дебри на едно общество
Сама съм...
чувствам се сама...
и сама живея...
заобиколена от стотици хора...
но аз все още съм сама,
сама, потънала в сива самота...
изгаряща от черни мисли за света.
И не свършват... продължават с векове...
и се чуват само гневни пристъпи и:
- „ще се мре”
Но защо да се задълбочавам?...
Всъщност аз не прекалявам,
даже доста ви спестявам,
действителността е още по-жестока,
просто трябва да сме оптимисти,
той ще дойде тока!
© Ани Ракова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Надявам се това което те подтиква да пишеш така да е богата образност , а не личен сблъсък с реалността и смърта .
Навяваш ми тъга със своята младежка самота .
Ако това за теб е важно , продължавай все така ,
но не забравяй че усмивката също част е от света