20.06.2006 г., 7:39 ч.
Из тъмните дебри на едно общество
Из тъмните дебри на едно общество
Сама съм...
чувствам се сама...
и сама живея...
заобиколена от стотици хора...
но аз все още съм сама,
сама, потънала в сива самота...
изгаряща от черни мисли за света.
И не свършват... продължават с векове...
и се чуват само гневни пристъпи и:
- „ще се мре”
Но защо да се задълбочавам?...
Всъщност аз не прекалявам,
даже доста ви спестявам,
действителността е още по-жестока,
просто трябва да сме оптимисти,
той ще дойде тока!
© Ани Ракова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Надявам се това което те подтиква да пишеш така да е богата образност , а не личен сблъсък с реалността и смърта .
Навяваш ми тъга със своята младежка самота .
Ако това за теб е важно , продължавай все така ,
но не забравяй че усмивката също част е от света