26 апр. 2014 г., 21:24

Избледняла надежда 

  Поэзия » Любовная
529 0 0
Желанието, любовта и самотата,
породени от ориса на чара, красотата.
Обичаш или мразиш ти не знаеш,
в хаоса попаднал си дори да не желаеш.
Объркан от мислите си бягаш в тъмнината.
Ридаеш, страдаш в бездната позната.
Крещиш объркан вече,
едва ли е за първи път.
Сълзите не възпираш, като порой се стичат,
накарай ги да спрат.
Това чувство познато е до смърт.
Болката жестока в теб е, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??