Избледняла надежда

Желанието, любовта и самотата,

породени от ориса на чара, красотата.

Обичаш или мразиш ти не знаеш,

в хаоса попаднал си дори да не желаеш.

Объркан от мислите си бягаш в тъмнината.

Ридаеш, страдаш в бездната позната.

Крещиш объркан вече,

едва ли е за първи път.

Сълзите не възпираш, като порой се стичат,

накарай ги да спрат.

Това чувство познато е до смърт.

Болката жестока в теб е,

отговорна си за своята скръб.

Бори се, знай, не се предавай

всичко има своя край.

В ридания и скръб обзета

ще намериш нейде своя рай.

Но уви, усмивка на лицето ти не грейна.

В теб са тези спомени, тъги.

Със сълзи в очите болката изчезна,

кръвта начало сложи на щастието ти.