26.04.2014 г., 21:24

Избледняла надежда

695 0 0

Желанието, любовта и самотата,

породени от ориса на чара, красотата.

Обичаш или мразиш ти не знаеш,

в хаоса попаднал си дори да не желаеш.

 

Объркан от мислите си бягаш в тъмнината.

Ридаеш, страдаш в бездната позната.

Крещиш объркан вече,

едва ли е за първи път.

Сълзите не възпираш, като порой се стичат,

накарай ги да спрат.

 

Това чувство познато е до смърт.

Болката жестока в теб е,

отговорна си за своята скръб.

 

Бори се, знай, не се предавай

всичко има своя край.

В ридания и скръб обзета

ще намериш нейде своя рай.

 

Но уви, усмивка на лицето ти не грейна.

В теб са тези спомени, тъги.

Със сълзи в очите болката изчезна,

кръвта начало сложи на щастието ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...