26 abr 2014, 21:24

Избледняла надежда

691 0 0

Желанието, любовта и самотата,

породени от ориса на чара, красотата.

Обичаш или мразиш ти не знаеш,

в хаоса попаднал си дори да не желаеш.

 

Объркан от мислите си бягаш в тъмнината.

Ридаеш, страдаш в бездната позната.

Крещиш объркан вече,

едва ли е за първи път.

Сълзите не възпираш, като порой се стичат,

накарай ги да спрат.

 

Това чувство познато е до смърт.

Болката жестока в теб е,

отговорна си за своята скръб.

 

Бори се, знай, не се предавай

всичко има своя край.

В ридания и скръб обзета

ще намериш нейде своя рай.

 

Но уви, усмивка на лицето ти не грейна.

В теб са тези спомени, тъги.

Със сълзи в очите болката изчезна,

кръвта начало сложи на щастието ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...