11 мар. 2017 г., 19:46

Избор

443 0 0

Ето тук съм!

Какво чакаш? Кого чакаш?

От своите тайни, дали ще избягаш?

На чуждите хора, липсва ми, им казваш.

А от мен, защо? Защо бягаш?

 

Всяка сутрин в моя ум

идваш и си заминаваш.

Засичаме се, а само...

поздравяваш или отминаваш.

 

Ах, как искам

да те чуя и да ме прегърнеш.

В твоите прегръдки, готова съм

грешките ми да преглътнеш.

 

Но казвам аз с утеха, нека!

Щастлив да е само той и без мен,

че в живота  ми е като библиотека,

с целия избор, но без теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами К. Все права защищены

Дано да ви хареса! :)

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...