Избор

Ето тук съм!

Какво чакаш? Кого чакаш?

От своите тайни, дали ще избягаш?

На чуждите хора, липсва ми, им казваш.

А от мен, защо? Защо бягаш?

Всяка сутрин в моя ум

идваш и си заминаваш.

Засичаме се, а само...

поздравяваш или отминаваш.

Ах, как искам

да те чуя и да ме прегърнеш.

В твоите прегръдки, готова съм

грешките ми да преглътнеш.

Но казвам аз с утеха, нека!

Щастлив да е само той и без мен,

че в живота  ми е като библиотека,

с целия избор, но без теб!