11.03.2017 г., 19:46

Избор

439 0 0

Ето тук съм!

Какво чакаш? Кого чакаш?

От своите тайни, дали ще избягаш?

На чуждите хора, липсва ми, им казваш.

А от мен, защо? Защо бягаш?

 

Всяка сутрин в моя ум

идваш и си заминаваш.

Засичаме се, а само...

поздравяваш или отминаваш.

 

Ах, как искам

да те чуя и да ме прегърнеш.

В твоите прегръдки, готова съм

грешките ми да преглътнеш.

 

Но казвам аз с утеха, нека!

Щастлив да е само той и без мен,

че в живота  ми е като библиотека,

с целия избор, но без теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами К. Всички права запазени

Дано да ви хареса! :)

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...