`Избор
И този път пропуснах
можех да го кажа
тръгвам си
не виждаш ли
в сърцето ми е пламък
пътеката към теб
ще паля и руша
основите ще срутя
на мост граден от камък.
Знам не си виновна
бях слепец с очи
но само от Любов
Душа изпълнена от страст
греховна
усещане за теб
неистов зов.
След себе си
оставям пепелища
пред мен Лодкаря
със протегната ръка
два сребърника само
и след тях е нищо
с Лодкаря или пак Химера
накъде ли да вървя.
Март,2017г
Варна,Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
