Mar 14, 2017, 8:33 PM

`Избор

  Poetry » Love
823 4 9

И този път пропуснах

можех да го кажа

тръгвам си

не виждаш ли

в сърцето ми е пламък

пътеката към теб

ще паля и руша

основите ще срутя

на мост граден от камък.

Знам не си виновна

бях слепец с очи

но само от Любов

Душа изпълнена от страст

греховна

усещане за теб

неистов зов.

След себе си

оставям пепелища

пред мен Лодкаря

със протегната ръка

два сребърника само

и след тях е нищо

с Лодкаря или пак Химера

накъде ли да вървя.

 

Март,2017г

Варна,Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...