19 мар. 2021 г., 19:00  

Избор

483 0 5

Аз бях най-верния съпруг,

домът ни беше моя крепост.

Не бих помислял да съм друг

през зима,лято, късна есен...

 

Аз бях най-точния човвк,

смирен, добър, перящ чаршафи.

Да би ме търсила и век,

не би открила сред еснафи.

 

Аз бях най - правилният избор,

за ден, за два и за години!

Нима размътих огледален извор?

Или разплаках нечия вина?

 

Аз бях най - тихия съпруг,

обичах те и още те обичам!

А ти си тръгна, тръгна с друг..

Обичах те и пак, ще те обичам!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкошно е, Хари! Поздравления! Не тъжи - ще се усети и ще се върне!
  • С обич!
  • Каквото от обич е правено, не търси никога награда
  • Благодаря, Танче! Май вече няма истински жени.
    Лирическият герой бая чаршафи изпра, а "благоверната" в тях се въргалЯ!
  • Май никоя истинска жена, не би допуснала мъжът и да пере чаршафи. Това е за литературния герой, а иначе стихът е чудесан.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...