Mar 19, 2021, 7:00 PM  

Избор

  Poetry
481 0 5

Аз бях най-верния съпруг,

домът ни беше моя крепост.

Не бих помислял да съм друг

през зима,лято, късна есен...

 

Аз бях най-точния човвк,

смирен, добър, перящ чаршафи.

Да би ме търсила и век,

не би открила сред еснафи.

 

Аз бях най - правилният избор,

за ден, за два и за години!

Нима размътих огледален извор?

Или разплаках нечия вина?

 

Аз бях най - тихия съпруг,

обичах те и още те обичам!

А ти си тръгна, тръгна с друг..

Обичах те и пак, ще те обичам!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разкошно е, Хари! Поздравления! Не тъжи - ще се усети и ще се върне!
  • С обич!
  • Каквото от обич е правено, не търси никога награда
  • Благодаря, Танче! Май вече няма истински жени.
    Лирическият герой бая чаршафи изпра, а "благоверната" в тях се въргалЯ!
  • Май никоя истинска жена, не би допуснала мъжът и да пере чаршафи. Това е за литературния герой, а иначе стихът е чудесан.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...