Аз бях най-верния съпруг,
домът ни беше моя крепост.
Не бих помислял да съм друг
през зима,лято, късна есен...
Аз бях най-точния човвк,
смирен, добър, перящ чаршафи.
Да би ме търсила и век,
не би открила сред еснафи.
Аз бях най - правилният избор,
за ден, за два и за години!
Нима размътих огледален извор?
Или разплаках нечия вина?
Аз бях най - тихия съпруг,
обичах те и още те обичам!
А ти си тръгна, тръгна с друг..
Обичах те и пак, ще те обичам!
© Хари Спасов Всички права запазени