19.03.2021 г., 19:00 ч.  

Избор 

  Поезия
236 0 5

Аз бях най-верния съпруг,

домът ни беше моя крепост.

Не бих помислял да съм друг

през зима,лято, късна есен...

 

Аз бях най-точния човвк,

смирен, добър, перящ чаршафи.

Да би ме търсила и век,

не би открила сред еснафи.

 

Аз бях най - правилният избор,

за ден, за два и за години!

Нима размътих огледален извор?

Или разплаках нечия вина?

 

Аз бях най - тихия съпруг,

обичах те и още те обичам!

А ти си тръгна, тръгна с друг..

Обичах те и пак, ще те обичам!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разкошно е, Хари! Поздравления! Не тъжи - ще се усети и ще се върне!
  • С обич!
  • Каквото от обич е правено, не търси никога награда
  • Благодаря, Танче! Май вече няма истински жени.
    Лирическият герой бая чаршафи изпра, а "благоверната" в тях се въргалЯ!
  • Май никоя истинска жена, не би допуснала мъжът и да пере чаршафи. Това е за литературния герой, а иначе стихът е чудесан.
Предложения
: ??:??