Избор
,, Земята няма нужда от нови континенти, а от нови хора."
Жул Верн
Изгубихме се!
Някъде по пътя,
който в началото
бе общ.
( Така си мислехме )
Но завоите и лутането
ни обезсилиха.
Много пъти се чудехме,
какъв е смисъла
да вървим заедно.
А се подкрепяхме...
Помниш ли, когато
падна ? И навехна
крака си ?
Е, носех те! Можех да
те нося цял живот.
Ами , когато аз се
спънах? И разрязах
дланта си?
Ти скъса блузата си,
и ме превърза.
И после целуваше
белега от раната..
Но, пътят се виеше,
и виеше.
Понякога се връщахме,
бурите бяха жестоки.
Но ги преодолявахме ,
някак, може би защото
си вярвахме.
И вървяхме към хоризонта,
където ни чакаше изгрева.
Сега..мракът покрива Пътя.
Ти вървиш, но търсиш преки
пътеки.
И аз съм така.
Нещо се промени.
Май си омръзнахме?!
Душите ни, уж млади,
остаряха.
Гледаме само назад.
И се обвиняваме.
Защо блъскахме
в тоя прахоляк?
Да бяхме поспрели?
Като другите. Да се заселим.
Близо до пътя. Дом.
Градинка. Цветя.
И...
Сега ме гледаш навъсено.
Укорно.
Изгубих ти времето.
Ще ме оставиш, разбирам.
И на мен ми е минало
времето!
Какво пък?
Винаги има два варианта.
Спираш или продължаваш.
Аз избирам второто.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живко Делчев Все права защищены
