Избор
,, Земята няма нужда от нови континенти, а от нови хора."
Жул Верн
Изгубихме се!
Някъде по пътя,
който в началото
бе общ.
( Така си мислехме )
Но завоите и лутането
ни обезсилиха.
Много пъти се чудехме,
какъв е смисъла
да вървим заедно.
А се подкрепяхме...
Помниш ли, когато
падна ? И навехна
крака си ?
Е, носех те! Можех да
те нося цял живот.
Ами , когато аз се
спънах? И разрязах
дланта си?
Ти скъса блузата си,
и ме превърза.
И после целуваше
белега от раната..
Но, пътят се виеше,
и виеше.
Понякога се връщахме,
бурите бяха жестоки.
Но ги преодолявахме ,
някак, може би защото
си вярвахме.
И вървяхме към хоризонта,
където ни чакаше изгрева.
Сега..мракът покрива Пътя.
Ти вървиш, но търсиш преки
пътеки.
И аз съм така.
Нещо се промени.
Май си омръзнахме?!
Душите ни, уж млади,
остаряха.
Гледаме само назад.
И се обвиняваме.
Защо блъскахме
в тоя прахоляк?
Да бяхме поспрели?
Като другите. Да се заселим.
Близо до пътя. Дом.
Градинка. Цветя.
И...
Сега ме гледаш навъсено.
Укорно.
Изгубих ти времето.
Ще ме оставиш, разбирам.
И на мен ми е минало
времето!
Какво пък?
Винаги има два варианта.
Спираш или продължаваш.
Аз избирам второто.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Делчев Всички права запазени
