31 окт. 2010 г., 23:42

Избор

809 0 3

Отпред на стълбите стоя.
Бавно рони се всяка сълза.
Дори луната тази нощ не свети.
Може би и тя от мен се крие
и спомените с мен опитва да изтрие.
Застинала тук сама...
Струва ли си, се пита моята душа,
толкова студена и празна
отвътре... заради теб да стоя?
Но как?... Как да влея огън пак
там, сред таз мрачна пустиня?
Проблясва блед силует...
Ти ли си?... Дойде и моят ред!
Кой ще ми каже сега,
да се боря ли или да умра?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Апокалиптикс А Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...