Избор
Отпред на стълбите стоя.
Бавно рони се всяка сълза.
Дори луната тази нощ не свети.
Може би и тя от мен се крие
и спомените с мен опитва да изтрие.
Застинала тук сама...
Струва ли си, се пита моята душа,
толкова студена и празна
отвътре... заради теб да стоя?
Но как?... Как да влея огън пак
там, сред таз мрачна пустиня?
Проблясва блед силует...
Ти ли си?... Дойде и моят ред!
Кой ще ми каже сега,
да се боря ли или да умра?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Апокалиптикс А Всички права запазени
