Избор
Омайва ме нощта
с шепот тих на падащи листа.
Ръми и гъста навъсена мъгла
разхожда се по улиците пусти.
Омръзна ми сама да чакам
раждането на деня.
Уморена ще заспя,
ще покрия с пепел свойте чуства,
ще зария любовта в черна дупка.
Ще боли! Знаеш пътеки до мойто сърце,
незнайни за никои други.
Знаеш обичам до гроб,
не прекалявай с грешки.
Никога няма да бъда роб
на илюзии и скръбни въздишки.
Избирай между цялата земна любов
и безмислени, еднократни хартиени връзки!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
