Избор
Омайва ме нощта
с шепот тих на падащи листа.
Ръми и гъста навъсена мъгла
разхожда се по улиците пусти.
Омръзна ми сама да чакам
раждането на деня.
Уморена ще заспя,
ще покрия с пепел свойте чуства,
ще зария любовта в черна дупка.
Ще боли! Знаеш пътеки до мойто сърце,
незнайни за никои други.
Знаеш обичам до гроб,
не прекалявай с грешки.
Никога няма да бъда роб
на илюзии и скръбни въздишки.
Избирай между цялата земна любов
и безмислени, еднократни хартиени връзки!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
