Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
12.11.2014 г., 23:47 ч.

Избор 

  Поезия » Любовна
329 0 2

Омайва ме нощта

с шепот тих на падащи листа.

Ръми и гъста навъсена мъгла

разхожда се по улиците пусти.

 

Омръзна ми сама да чакам

раждането на деня.

Уморена ще заспя,

ще покрия с пепел свойте чуства,

ще зария любовта в черна дупка.

 

Ще боли! Знаеш пътеки до мойто сърце,

незнайни за никои други.
Знаеш обичам до гроб,

не прекалявай с  грешки.

Никога няма да бъда роб

на илюзии и скръбни въздишки.

Избирай между цялата земна любов

и безмислени, еднократни хартиени връзки!

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря.Радвам се, че Ви е харесало.
  • Растроена и потисната се чувстваш:
    "Омръзна ми сама да чакам раждането на деня
    Уморена ще заспя,
    ще покрия с пепел свойте чувства.
    Ще зария любовта в черна дупка.Явно липсата на любим човек до себе си, те измъчва, но ти си непреклонна към своите изисквания.
    Никога няма да се превърнеш в роб.Искаш истинска и предана любов и такава предлагаш.Това всъщност е твоята творба с героите ти.ного добре е казано.Аз те поздравявам заради творбата ти и заради поетичното майсторство, което си вложила в нея!Приятен ден,Васе!
Предложения
: ??:??