Избяга...

2 дек. 2009 г., 23:39

Поэзия » Любовная

571 0 2

Безкрайна тишина рани вълните,

фалцетно ти повика ме към тебе,

едно море напълнено с сълзите ми,

препуснах ... и превърнах се във лебед.

Аз търсих те във мрака като въздух,

минавах водорасли и хорали

и, едва усетил топлите ти пръсти,

превзех с прегръдка нежното ти тяло.

А мислите ми блъскаха със пулса,

кръвта ми сякаш вече беше залив

и, вместо същото да ми отвърнеш,

ти бягаше по счупената палуба...