Избяга...
Безкрайна тишина рани вълните,
фалцетно ти повика ме към тебе,
едно море напълнено с сълзите ми,
препуснах ... и превърнах се във лебед.
Аз търсих те във мрака като въздух,
минавах водорасли и хорали
и, едва усетил топлите ти пръсти,
превзех с прегръдка нежното ти тяло.
А мислите ми блъскаха със пулса,
кръвта ми сякаш вече беше залив
и, вместо същото да ми отвърнеш,
ти бягаше по счупената палуба...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Димчев Все права защищены
