Избяга...

2.12.2009 г., 23:39 ч.

Поезия » Любовна

658 0 2

Безкрайна тишина рани вълните,

фалцетно ти повика ме към тебе,

едно море напълнено с сълзите ми,

препуснах ... и превърнах се във лебед.

Аз търсих те във мрака като въздух,

минавах водорасли и хорали

и, едва усетил топлите ти пръсти,

превзех с прегръдка нежното ти тяло.

А мислите ми блъскаха със пулса,

кръвта ми сякаш вече беше залив

и, вместо същото да ми отвърнеш,

ти бягаше по счупената палуба...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.