Избяга...
Безкрайна тишина рани вълните,
фалцетно ти повика ме към тебе,
едно море напълнено с сълзите ми,
препуснах ... и превърнах се във лебед.
Аз търсих те във мрака като въздух,
минавах водорасли и хорали
и, едва усетил топлите ти пръсти,
превзех с прегръдка нежното ти тяло.
А мислите ми блъскаха със пулса,
кръвта ми сякаш вече беше залив
и, вместо същото да ми отвърнеш,
ти бягаше по счупената палуба...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
