Безкрайна тишина рани вълните,
фалцетно ти повика ме към тебе,
едно море напълнено с сълзите ми,
препуснах ... и превърнах се във лебед.
Аз търсих те във мрака като въздух,
минавах водорасли и хорали
и, едва усетил топлите ти пръсти,
превзех с прегръдка нежното ти тяло.
А мислите ми блъскаха със пулса,
кръвта ми сякаш вече беше залив
и, вместо същото да ми отвърнеш,
ти бягаше по счупената палуба...
© Димитър Димчев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
