14 апр. 2008 г., 22:33

изцапана с боички

1.2K 0 2
 

Изцапана с боички

 

Днес реших така -

ще си цапна аз

боя.

 

Тук нашарих,

там нашарих -

цяла бях омазана

накрая...

 

- Олелеее! - казах си аз -

мама само да ме види

в този час.

 

После се сетих

и се измих,

отмина карането

или така си помислих.

 

Мама си дойде

и като видя -

задаваше се май

голямата кавга.

 

Ето какво забравила бях -

направен беше

пода цял във боя -

зелен, син, жълт

и кафяв.

 

Това беше краят,

съжалявам,

но след това

почистихме

със радост

и мина без кавга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Линкин парк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Под, като дъга
    Много сладко стихче, Ники!
    Поздрав
  • Страхотен под трябва да се станал, представям си боички, една малка художничка и мама, разбира се, която не би се скарала
    Много готино стихче, миличка!!!!
    Прегръдки - за художничката, и за малката поетеса!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...