14.04.2008 г., 22:33 ч.

изцапана с боички 

  Поезия » За деца
847 0 2
 

Изцапана с боички

 

Днес реших така -

ще си цапна аз

боя.

 

Тук нашарих,

там нашарих -

цяла бях омазана

накрая...

 

- Олелеее! - казах си аз -

мама само да ме види

в този час.

 

После се сетих

и се измих,

отмина карането

или така си помислих.

 

Мама си дойде

и като видя -

задаваше се май

голямата кавга.

 

Ето какво забравила бях -

направен беше

пода цял във боя -

зелен, син, жълт

и кафяв.

 

Това беше краят,

съжалявам,

но след това

почистихме

със радост

и мина без кавга.

© Линкин парк Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Под, като дъга
    Много сладко стихче, Ники!
    Поздрав
  • Страхотен под трябва да се станал, представям си боички, една малка художничка и мама, разбира се, която не би се скарала
    Много готино стихче, миличка!!!!
    Прегръдки - за художничката, и за малката поетеса!!!
Предложения
: ??:??