никсата (Линкин парк)
4

Apr 14, 2008, 10:33 PM

изцапана с боички

Poetry » For children

1.2K 0 2

Изцапана с боички

Днес реших така -

ще си цапна аз

боя.

Тук нашарих,

там нашарих -

цяла бях омазана

накрая...

- Олелеее! - казах си аз -

мама само да ме види

в този час.

После се сетих

и се измих,

отмина карането

или така си помислих.

Мама си дойде

и като видя -

задаваше се май

голямата кавга.

Ето какво забравила бях -

направен беше

пода цял във боя -

зелен, син, жълт

и кафяв.

Това беше краят,

съжалявам,

но след това

почистихме

със радост

и мина без кавга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

la_dame (Стефка Тодорова)

Под, като дъга
Много сладко стихче, Ники!
Поздрав

2008-04-15T23:00:26+03:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Страхотен под трябва да се станал, представям си боички, една малка художничка и мама, разбира се, която не би се скарала
Много готино стихче, миличка!!!!
Прегръдки - за художничката, и за малката поетеса!!!

2008-04-15T18:45:45+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0