23 янв. 2008 г., 23:56

Изцапана с грях

1.3K 0 5
Опустошено, мъртво сърце,
безкрайна, глуха тишина,
оцапани с грях ръце,
стенещи в дяволската празнина.
Обгорени, слепи очи,
търсят фалшив и изгубен рай,
греховни устни ограбиха моите сълзи
и оставиха агония без край.

А скрит в мрака
моят рай самотен чака
и се моли за последното дихание,
което да ме повлече в тишината
към царството на горящото страдание
и нежно да се трови душата,
облечена в кървави стенания
и влюбена в сенките на самотата,
пълзящи в девствени дихания...

Кръвта ще изпие слепотата,
смъртта ще обикне тъмнината
и ще ме отведе в моя рай,
благословен от Сатаната
където страхът намира своя край...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...