Изцапана с грях
1.3K
0
5
Опустошено, мъртво сърце,
безкрайна, глуха тишина,
оцапани с грях ръце,
стенещи в дяволската празнина.
Обгорени, слепи очи,
търсят фалшив и изгубен рай,
греховни устни ограбиха моите сълзи
и оставиха агония без край.
А скрит в мрака
моят рай самотен чака
и се моли за последното дихание,
което да ме повлече в тишината
към царството на горящото страдание
и нежно да се трови душата,
облечена в кървави стенания
и влюбена в сенките на самотата,
пълзящи в девствени дихания...
Кръвта ще изпие слепотата,
смъртта ще обикне тъмнината
и ще ме отведе в моя рай,
благословен от Сатаната
където страхът намира своя край...
безкрайна, глуха тишина,
оцапани с грях ръце,
стенещи в дяволската празнина.
Обгорени, слепи очи,
търсят фалшив и изгубен рай,
греховни устни ограбиха моите сълзи
и оставиха агония без край.
А скрит в мрака
моят рай самотен чака
и се моли за последното дихание,
което да ме повлече в тишината
към царството на горящото страдание
и нежно да се трови душата,
облечена в кървави стенания
и влюбена в сенките на самотата,
пълзящи в девствени дихания...
Кръвта ще изпие слепотата,
смъртта ще обикне тъмнината
и ще ме отведе в моя рай,
благословен от Сатаната
където страхът намира своя край...
© Димитрина Иванова All rights reserved.
