Издирвам те...

Издирвам те... духовно, паралелно с настоящето,

 търсейки, за да те намеря в прегръдка с Първоизточника

и да ти разкажа, с усмивка, за бездомното изящество,

което ме научи, че и по кофите се случват чудеса. 

Покрит с фекалии и мании, от глад обременен,

с мръсни нокти, изтръгнах вроденото си его,

сглобено като старо лего, мухлясващо в мен -

тъй излишно на клошарското ми потекло.

С дрипите по кофите, наравно с помиярите и котките,

направих бездомна равносметка колко струва да си беден.

Струваше една мечта и една жена от сложните -

по-скъпа от най-сакралния ми блен.

Издирвам те... пареща и нежна -

до нямост душата ми крещи, но ехото мълчи...

Издирвам те... кокетна и небрежна,

с огнени коси,

по-огнени от феникса дори...