Издирвам те...
Издирвам те...
Издирвам те... духовно, паралелно с настоящето,
търсейки, за да те намеря в прегръдка с Първоизточника
и да ти разкажа, с усмивка, за бездомното изящество,
което ме научи, че и по кофите се случват чудеса.
Покрит с фекалии и мании, от глад обременен,
с мръсни нокти, изтръгнах вроденото си его,
сглобено като старо лего, мухлясващо в мен -
тъй излишно на клошарското ми потекло.
С дрипите по кофите, наравно с помиярите и котките,
направих бездомна равносметка колко струва да си беден.
Струваше една мечта и една жена от сложните -
по-скъпа от най-сакралния ми блен.
Издирвам те... пареща и нежна -
до нямост душата ми крещи, но ехото мълчи...
Издирвам те... кокетна и небрежна,
с огнени коси,
по-огнени от феникса дори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Попов Всички права запазени
