28 июл. 2011 г., 08:25

Изгаряйки, изписах неговото име...

1.2K 0 0

Пак сама, потънала в мисли,

под светлината на уличната лампа.

Тъжен град, самотен,

унило сгушил се в мрака.

Такава е нашата любов –

уплашена, грешна и гневна.

Липсваща до безсъние,

душаща до болка, без изход.

Без път, по който да избягаш...

 

Когато помъча се агонията да пресека,

обезумявам от страх, че това е краят.

Страхът, че те губя, спъва волята ми.

И впивайки нокти в себе си, навътре,

се питам:

"Какво направи? Изгуби!"

 

А всъщност, слънце мое, няма какво да спечеля.

За тебе с никого война не водя,

дори онази вътре в мене изгубих.

Не ми е цел свободата да ти взема,

та аз моята с оголени зъби браня.

 

Надявам се, искам да вярвам,

да бъда душата ти, полудяла за живот.

За любов...

Да бъда сладката утеха,

към която ръце протягаш и търсиш покоя.

Да бъда онази тръпнеща, обичана тайна,

която по пътя зове те...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Мандраджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...