21 февр. 2018 г., 11:30

Липсваш ми

1K 0 1

Слънцето залязва, а Луната изгрява,
но моята душа не те забравя.
В мислите ми ти сега,
прегръщаш ме в самотната тъма.
В очите ми напират сълзи,
а в душата ми мъката пълзи.
Сърцето ми тъжи в самота
и търси твоята топлина.
Всичко в мен плаче и не спира,
защото без теб и духът ми умира.
Искам те, искам те до мен сега,
за да върнеш моята душа.
Нека любовта ти силна
ме обгърне в приказка омайна
и да заживеем в мечти,
само аз и ти!
Но навън се разсъмва
и моят сън изчезва.
Денят ме натъжава 
и с мъка продължава.
Само мисълта за теб в нощта 
ме кара да продължа.
Само ти ми даваш сили да живея,
само ти ме караш да летя.
Обичам те!
Ти си моята мечта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венета Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...