Feb 21, 2018, 11:30 AM

Липсваш ми

  Poetry » Love
1K 0 1

Слънцето залязва, а Луната изгрява,
но моята душа не те забравя.
В мислите ми ти сега,
прегръщаш ме в самотната тъма.
В очите ми напират сълзи,
а в душата ми мъката пълзи.
Сърцето ми тъжи в самота
и търси твоята топлина.
Всичко в мен плаче и не спира,
защото без теб и духът ми умира.
Искам те, искам те до мен сега,
за да върнеш моята душа.
Нека любовта ти силна
ме обгърне в приказка омайна
и да заживеем в мечти,
само аз и ти!
Но навън се разсъмва
и моят сън изчезва.
Денят ме натъжава 
и с мъка продължава.
Само мисълта за теб в нощта 
ме кара да продължа.
Само ти ми даваш сили да живея,
само ти ме караш да летя.
Обичам те!
Ти си моята мечта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венета Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...