21.02.2018 г., 11:30

Липсваш ми

1K 0 1

Слънцето залязва, а Луната изгрява,
но моята душа не те забравя.
В мислите ми ти сега,
прегръщаш ме в самотната тъма.
В очите ми напират сълзи,
а в душата ми мъката пълзи.
Сърцето ми тъжи в самота
и търси твоята топлина.
Всичко в мен плаче и не спира,
защото без теб и духът ми умира.
Искам те, искам те до мен сега,
за да върнеш моята душа.
Нека любовта ти силна
ме обгърне в приказка омайна
и да заживеем в мечти,
само аз и ти!
Но навън се разсъмва
и моят сън изчезва.
Денят ме натъжава 
и с мъка продължава.
Само мисълта за теб в нощта 
ме кара да продължа.
Само ти ми даваш сили да живея,
само ти ме караш да летя.
Обичам те!
Ти си моята мечта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...