Липсваш ми
Слънцето залязва, а Луната изгрява,
но моята душа не те забравя.
В мислите ми ти сега,
прегръщаш ме в самотната тъма.
В очите ми напират сълзи,
а в душата ми мъката пълзи.
Сърцето ми тъжи в самота
и търси твоята топлина.
Всичко в мен плаче и не спира,
защото без теб и духът ми умира.
Искам те, искам те до мен сега,
за да върнеш моята душа.
Нека любовта ти силна
ме обгърне в приказка омайна
и да заживеем в мечти,
само аз и ти!
Но навън се разсъмва
и моят сън изчезва.
Денят ме натъжава
и с мъка продължава.
Само мисълта за теб в нощта
ме кара да продължа.
Само ти ми даваш сили да живея,
само ти ме караш да летя.
Обичам те!
Ти си моята мечта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Йорданова Всички права запазени