22 окт. 2024 г., 07:47

Изгнило сърце

509 0 0

Кой съм аз?

Коя си ти?

Кой изобщо ни събра?

В нощен час

едни сълзи

пак крадат ми от съня.

 

Уж далече

от теб застанах,

в безопасна територия.

Да, но вече

пак пострадах.

Всичко е само на теория.

 

Останах в плен

на моите мисли

Себе си заложих сам.

Дълбоко в мен,

в сърцето спиш ми,

а сякаш няма никой там.

 

Чувам рядко

в мен да бие,

все на слаби честоти.

Бие кратко,

после гние.

Гние, като тръгнеш ти.

 

Виж зависи

то от тебе,

има нужда да си тук.

Сега иди си,

но след време

ще му трябва твоя звук.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Krischo Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...