Oct 22, 2024, 7:47 AM

Изгнило сърце

  Poetry » Love
520 0 0

Кой съм аз?

Коя си ти?

Кой изобщо ни събра?

В нощен час

едни сълзи

пак крадат ми от съня.

 

Уж далече

от теб застанах,

в безопасна територия.

Да, но вече

пак пострадах.

Всичко е само на теория.

 

Останах в плен

на моите мисли

Себе си заложих сам.

Дълбоко в мен,

в сърцето спиш ми,

а сякаш няма никой там.

 

Чувам рядко

в мен да бие,

все на слаби честоти.

Бие кратко,

после гние.

Гние, като тръгнеш ти.

 

Виж зависи

то от тебе,

има нужда да си тук.

Сега иди си,

но след време

ще му трябва твоя звук.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Krischo All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...