Oct 22, 2024, 7:47 AM

Изгнило сърце

  Poetry » Love
502 0 0

Кой съм аз?

Коя си ти?

Кой изобщо ни събра?

В нощен час

едни сълзи

пак крадат ми от съня.

 

Уж далече

от теб застанах,

в безопасна територия.

Да, но вече

пак пострадах.

Всичко е само на теория.

 

Останах в плен

на моите мисли

Себе си заложих сам.

Дълбоко в мен,

в сърцето спиш ми,

а сякаш няма никой там.

 

Чувам рядко

в мен да бие,

все на слаби честоти.

Бие кратко,

после гние.

Гние, като тръгнеш ти.

 

Виж зависи

то от тебе,

има нужда да си тук.

Сега иди си,

но след време

ще му трябва твоя звук.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Krischo All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...