22.10.2024 г., 7:47

Изгнило сърце

501 0 0

Кой съм аз?

Коя си ти?

Кой изобщо ни събра?

В нощен час

едни сълзи

пак крадат ми от съня.

 

Уж далече

от теб застанах,

в безопасна територия.

Да, но вече

пак пострадах.

Всичко е само на теория.

 

Останах в плен

на моите мисли

Себе си заложих сам.

Дълбоко в мен,

в сърцето спиш ми,

а сякаш няма никой там.

 

Чувам рядко

в мен да бие,

все на слаби честоти.

Бие кратко,

после гние.

Гние, като тръгнеш ти.

 

Виж зависи

то от тебе,

има нужда да си тук.

Сега иди си,

но след време

ще му трябва твоя звук.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Krischo Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...