Изгонен от Света...
О тия нощи стъклени и ледни,
тъкани от луна и самота...
Николай Лилиев
Над Океана разлюлян
виси космична самота...
... Тук вятърът вилнее сам
по лунни струни във нощта-
с мелодия от гняв и жал,
преди да я обърне в плач...
... О, тия нощи от кристал
омесени със лунен здрач!...
... О, тая светла самота
и ужасът да бъдеш сам!...
Като изгонен от Света,
но с вяра да се върнеш там!...
Коста Качев,
Океана
© Коста Качев Все права защищены
но с вяра да се върнеш там"!!!!!!!!!!
За къде сме без тази вяра, наистина?
Лек, песенен стих, като есенно листо полетял над света!