24.11.2014 г., 18:00

Изгонен от Света...

642 0 4

Изгонен от Света...

 

                    О тия нощи стъклени и ледни,

                    тъкани от луна и самота...

                                Николай Лилиев

 

Над Океана разлюлян

виси космична самота...

... Тук вятърът вилнее сам

по лунни струни във нощта-

 

с мелодия от гняв и жал,

преди да я обърне в плач...

... О, тия нощи от кристал

омесени със лунен здрач!...

 

... О, тая светла самота

и ужасът да бъдеш сам!...

Като изгонен от Света,

но с вяра да се върнеш там!...

 

Коста Качев,

Океана

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Като изгонен от света,
    но с вяра да се върнеш там"!!!!!!!!!!
    За къде сме без тази вяра, наистина?
    Лек, песенен стих, като есенно листо полетял над света!
  • Удоволствие изпитах да прочета тази вълшебна творба написана с прекрасен песенен стих.Музиката нежно влиза в сърцето, а оригиналните метафори и чудесният стил и език те карат да се преклониш пред автора й!
    Нямаш причини да страдаш и се чувтваш - изгонен от света, Коста.Теб Бог ти е целунал и щедро благословил с таланта ти!
    Поздрав от сърце и да си жив и здрав, а най-вече -ведро настроение!
    Пиша ти едно голямо 6, защото няма по-висока оценка!
  • Усетих космичната самота над Океана разлюлян...
    Поздравления за творбата!
  • Така омесваш думичките,
    че става приказно-вълшебно,
    със струните на Лунна жмичка,
    да играя стана ми потребно...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...