24.11.2014 г., 18:00 ч.

Изгонен от Света... 

  Поезия » Пейзажна
465 0 4

Изгонен от Света...

 

                    О тия нощи стъклени и ледни,

                    тъкани от луна и самота...

                                Николай Лилиев

 

Над Океана разлюлян

виси космична самота...

... Тук вятърът вилнее сам

по лунни струни във нощта-

 

с мелодия от гняв и жал,

преди да я обърне в плач...

... О, тия нощи от кристал

омесени със лунен здрач!...

 

... О, тая светла самота

и ужасът да бъдеш сам!...

Като изгонен от Света,

но с вяра да се върнеш там!...

 

Коста Качев,

Океана

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Като изгонен от света,
    но с вяра да се върнеш там"!!!!!!!!!!
    За къде сме без тази вяра, наистина?
    Лек, песенен стих, като есенно листо полетял над света!
  • Удоволствие изпитах да прочета тази вълшебна творба написана с прекрасен песенен стих.Музиката нежно влиза в сърцето, а оригиналните метафори и чудесният стил и език те карат да се преклониш пред автора й!
    Нямаш причини да страдаш и се чувтваш - изгонен от света, Коста.Теб Бог ти е целунал и щедро благословил с таланта ти!
    Поздрав от сърце и да си жив и здрав, а най-вече -ведро настроение!
    Пиша ти едно голямо 6, защото няма по-висока оценка!
  • Усетих космичната самота над Океана разлюлян...
    Поздравления за творбата!
  • Така омесваш думичките,
    че става приказно-вълшебно,
    със струните на Лунна жмичка,
    да играя стана ми потребно...
Предложения
: ??:??