24.11.2014 г., 18:00

Изгонен от Света...

640 0 4

Изгонен от Света...

 

                    О тия нощи стъклени и ледни,

                    тъкани от луна и самота...

                                Николай Лилиев

 

Над Океана разлюлян

виси космична самота...

... Тук вятърът вилнее сам

по лунни струни във нощта-

 

с мелодия от гняв и жал,

преди да я обърне в плач...

... О, тия нощи от кристал

омесени със лунен здрач!...

 

... О, тая светла самота

и ужасът да бъдеш сам!...

Като изгонен от Света,

но с вяра да се върнеш там!...

 

Коста Качев,

Океана

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Като изгонен от света,
    но с вяра да се върнеш там"!!!!!!!!!!
    За къде сме без тази вяра, наистина?
    Лек, песенен стих, като есенно листо полетял над света!
  • Удоволствие изпитах да прочета тази вълшебна творба написана с прекрасен песенен стих.Музиката нежно влиза в сърцето, а оригиналните метафори и чудесният стил и език те карат да се преклониш пред автора й!
    Нямаш причини да страдаш и се чувтваш - изгонен от света, Коста.Теб Бог ти е целунал и щедро благословил с таланта ти!
    Поздрав от сърце и да си жив и здрав, а най-вече -ведро настроение!
    Пиша ти едно голямо 6, защото няма по-висока оценка!
  • Усетих космичната самота над Океана разлюлян...
    Поздравления за творбата!
  • Така омесваш думичките,
    че става приказно-вълшебно,
    със струните на Лунна жмичка,
    да играя стана ми потребно...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...