24 nov 2014, 18:00

Изгонен от Света...

644 0 4

Изгонен от Света...

 

                    О тия нощи стъклени и ледни,

                    тъкани от луна и самота...

                                Николай Лилиев

 

Над Океана разлюлян

виси космична самота...

... Тук вятърът вилнее сам

по лунни струни във нощта-

 

с мелодия от гняв и жал,

преди да я обърне в плач...

... О, тия нощи от кристал

омесени със лунен здрач!...

 

... О, тая светла самота

и ужасът да бъдеш сам!...

Като изгонен от Света,

но с вяра да се върнеш там!...

 

Коста Качев,

Океана

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Като изгонен от света,
    но с вяра да се върнеш там"!!!!!!!!!!
    За къде сме без тази вяра, наистина?
    Лек, песенен стих, като есенно листо полетял над света!
  • Удоволствие изпитах да прочета тази вълшебна творба написана с прекрасен песенен стих.Музиката нежно влиза в сърцето, а оригиналните метафори и чудесният стил и език те карат да се преклониш пред автора й!
    Нямаш причини да страдаш и се чувтваш - изгонен от света, Коста.Теб Бог ти е целунал и щедро благословил с таланта ти!
    Поздрав от сърце и да си жив и здрав, а най-вече -ведро настроение!
    Пиша ти едно голямо 6, защото няма по-висока оценка!
  • Усетих космичната самота над Океана разлюлян...
    Поздравления за творбата!
  • Така омесваш думичките,
    че става приказно-вълшебно,
    със струните на Лунна жмичка,
    да играя стана ми потребно...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...