19 сент. 2019 г., 16:26

Изгрев

511 0 0

Изгрев

(възторжено)

 

Щом небето от Изгрева светва

и задухат от там Ветрове –

аз забравям среднощните клетви

ако Нова любов ме зове...

 

Ако там, във червено – златисто

виждам нов за Живота си шанс! ...

И във облаци как поривисто –

се преливат нюанс във нюанс ...

 

Със надежда за обич и щастие

аз посрещам Денят вдъхновен

и за новото Първо причастие –

съм отново със Страст зареден...

 

Незалязлият диск на Луната

още горе е, призрачно – бял

и по своята диря позната

колебливо в Зората е спрял...

 

Със възторг зареден е ефира

от внезапно избухнала Страст –

синевата стихийно вибрира,

а със нея вибрирам и аз...

 

Сам приемам от Вятъра риска,

и към Утрото тръгвам сега,

щом над мен се разлива и плиска:

– от зората златиста река...

 

06.03.2011.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...