21 сент. 2006 г., 00:28

Изгрев

1.1K 0 2

         Любовта изгрява

         в приказна позлата,

         от хоризонта

         на сърцето.

         Нощ, загърната

         с дреха

от звезди-

         пищна и богата,

         разлива

         омайност

         от небето! 

         Еликсир от

         чувства

         се стичат

         подобно водопад.

         Светът изглежда

         като нов:

         по-светъл и

         добър,

         някак чародейно

         непознат.

         Вулканична

         лава-страст

         пренася

         от висините

         усещане за рай.

         Отправям

         молитвата гореща:

         Боже, нека

         този изгрев

         продължи безкрай!

 

         20.09.2006 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Този стих е много хубава прослава на любовта. Хубаво би било да продължи без край, но опитът ми и заобикалящите ме сюжети доказват, че не продължава без край. Затова вземай с пълни шепи сега, а за после не мисли.
  • Молитвата е винаги съкровено обръщение!6

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...