Изгрев

21 sept 2006, 0:28

Poesía

727 0 2

Любовта изгрява

в приказна позлата,

от хоризонта

на сърцето.

Нощ, загърната

с дреха

от звезди-

пищна и богата,

разлива

омайност

от небето!

Еликсир от

чувства

се стичат

подобно водопад.

Светът изглежда

като нов:

по-светъл и

добър,

някак чародейно

непознат.

Вулканична

лава-страст

пренася

от висините

усещане за рай.

Отправям

молитвата гореща:

Боже, нека

този изгрев

продължи безкрай!

20.09.2006 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ria (Гергана Иванова)

2006-09-21T10:41:35+03:00

Този стих е много хубава прослава на любовта. Хубаво би било да продължи без край, но опитът ми и заобикалящите ме сюжети доказват, че не продължава без край. Затова вземай с пълни шепи сега, а за после не мисли.
ЧАР (Чавдар Кунчев)

2006-09-21T06:14:21+03:00

Молитвата е винаги съкровено обръщение!6