21 sept 2006, 0:28

Изгрев

  Poesía
1.1K 0 2

         Любовта изгрява

         в приказна позлата,

         от хоризонта

         на сърцето.

         Нощ, загърната

         с дреха

от звезди-

         пищна и богата,

         разлива

         омайност

         от небето! 

         Еликсир от

         чувства

         се стичат

         подобно водопад.

         Светът изглежда

         като нов:

         по-светъл и

         добър,

         някак чародейно

         непознат.

         Вулканична

         лава-страст

         пренася

         от висините

         усещане за рай.

         Отправям

         молитвата гореща:

         Боже, нека

         този изгрев

         продължи безкрай!

 

         20.09.2006 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Този стих е много хубава прослава на любовта. Хубаво би било да продължи без край, но опитът ми и заобикалящите ме сюжети доказват, че не продължава без край. Затова вземай с пълни шепи сега, а за после не мисли.
  • Молитвата е винаги съкровено обръщение!6

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...