Любовта изгрява
в приказна позлата,
от хоризонта
на сърцето.
Нощ, загърната
с дреха
от звезди-
пищна и богата,
разлива
омайност
от небето!
Еликсир от
чувства
се стичат
подобно водопад.
Светът изглежда
като нов:
по-светъл и
добър,
някак чародейно
непознат.
Вулканична
лава-страст
пренася
от висините
усещане за рай.
Отправям
молитвата гореща:
Боже, нека
този изгрев
продължи безкрай!
20.09.2006 г.
© Валентин Кабакчиев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
