Sep 21, 2006, 12:28 AM

Изгрев

  Poetry
1.1K 0 2

         Любовта изгрява

         в приказна позлата,

         от хоризонта

         на сърцето.

         Нощ, загърната

         с дреха

от звезди-

         пищна и богата,

         разлива

         омайност

         от небето! 

         Еликсир от

         чувства

         се стичат

         подобно водопад.

         Светът изглежда

         като нов:

         по-светъл и

         добър,

         някак чародейно

         непознат.

         Вулканична

         лава-страст

         пренася

         от висините

         усещане за рай.

         Отправям

         молитвата гореща:

         Боже, нека

         този изгрев

         продължи безкрай!

 

         20.09.2006 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Този стих е много хубава прослава на любовта. Хубаво би било да продължи без край, но опитът ми и заобикалящите ме сюжети доказват, че не продължава без край. Затова вземай с пълни шепи сега, а за после не мисли.
  • Молитвата е винаги съкровено обръщение!6

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...