21.09.2006 г., 0:28

Изгрев

1.1K 0 2

         Любовта изгрява

         в приказна позлата,

         от хоризонта

         на сърцето.

         Нощ, загърната

         с дреха

от звезди-

         пищна и богата,

         разлива

         омайност

         от небето! 

         Еликсир от

         чувства

         се стичат

         подобно водопад.

         Светът изглежда

         като нов:

         по-светъл и

         добър,

         някак чародейно

         непознат.

         Вулканична

         лава-страст

         пренася

         от висините

         усещане за рай.

         Отправям

         молитвата гореща:

         Боже, нека

         този изгрев

         продължи безкрай!

 

         20.09.2006 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Кабакчиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този стих е много хубава прослава на любовта. Хубаво би било да продължи без край, но опитът ми и заобикалящите ме сюжети доказват, че не продължава без край. Затова вземай с пълни шепи сега, а за после не мисли.
  • Молитвата е винаги съкровено обръщение!6

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...