10 сент. 2008 г., 22:55

Изгрев 

  Поэзия
763 0 8

              Изгрев

 

Изгрява слънцето самотно

над заспалия, затихнал свят,

показва бавно, неохотно

красотата на напъпилия цвят.

 

И сладък мирис се разнася

над плодови градини и поля.

На новия пореден ден поднася

надежда в мъничка искра.

 

Седя на брега, поглед впила

във необятното синьо море

и дъгата, нежен сърп извила,

ме пита колебливо "Накъде?"

 

Замислена, с наслада вдишвам

от въздуха на пясъка златист,

който на първите лъчи проблясва

като скъпоценен камък аметист.

© Виктория Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??