Sep 10, 2008, 10:55 PM

Изгрев 

  Poetry
756 0 8

              Изгрев

 

Изгрява слънцето самотно

над заспалия, затихнал свят,

показва бавно, неохотно

красотата на напъпилия цвят.

 

И сладък мирис се разнася

над плодови градини и поля.

На новия пореден ден поднася

надежда в мъничка искра.

 

Седя на брега, поглед впила

във необятното синьо море

и дъгата, нежен сърп извила,

ме пита колебливо "Накъде?"

 

Замислена, с наслада вдишвам

от въздуха на пясъка златист,

който на първите лъчи проблясва

като скъпоценен камък аметист.

© Виктория All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??