Изгрев
Изгрява слънцето самотно
над заспалия, затихнал свят,
показва бавно, неохотно
красотата на напъпилия цвят.
И сладък мирис се разнася
над плодови градини и поля.
На новия пореден ден поднася
надежда в мъничка искра.
Седя на брега, поглед впила
във необятното синьо море
и дъгата, нежен сърп извила,
ме пита колебливо "Накъде?"
Замислена, с наслада вдишвам
от въздуха на пясъка златист,
който на първите лъчи проблясва
като скъпоценен камък аметист.
© Виктория All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
