Изгрев
Изгрява слънцето самотно
над заспалия, затихнал свят,
показва бавно, неохотно
красотата на напъпилия цвят.
И сладък мирис се разнася
над плодови градини и поля.
На новия пореден ден поднася
надежда в мъничка искра.
Седя на брега, поглед впила
във необятното синьо море
и дъгата, нежен сърп извила,
ме пита колебливо "Накъде?"
Замислена, с наслада вдишвам
от въздуха на пясъка златист,
който на първите лъчи проблясва
като скъпоценен камък аметист.
© Виктория All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
