Изгрев
Изгрев
Изгрява слънцето самотно
над заспалия, затихнал свят,
показва бавно, неохотно
красотата на напъпилия цвят.
И сладък мирис се разнася
над плодови градини и поля.
На новия пореден ден поднася
надежда в мъничка искра.
Седя на брега, поглед впила
във необятното синьо море
и дъгата, нежен сърп извила,
ме пита колебливо "Накъде?"
Замислена, с наслада вдишвам
от въздуха на пясъка златист,
който на първите лъчи проблясва
като скъпоценен камък аметист.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Всички права запазени
